Стефан Цанев - "...ако срещнеш честен човек..."

Натали написа:Ако Соня не ни го навираше тук в очите непрекъснато с декламациите му,

Аз не го навирам, Натали, заглавието на темата е достатъчно красноречиво и всеки решава дали да я кликира или не.
И понеже аз не познавам жив поет, който да е казвал толкова истини по онова време, Стефан Цанев ми е интересен с това - с истините си. Нямам нужната компетентност, за да преценя как ги поднася от поетична гледна точка, но посланията му до мен пристигат, и още как!
Горе-долу и с музиката е така - има големи имена, чиято музика може да те приспи, чиито изразни средства могат да те оставят безразличен - зависи с каква нагласа отиваш на концерт. Събуждаш се от аплодисментите и се прибираш без да си получил тръпката, но междувременно нещо се е случило, посланието е докоснало някого. Някой щастливец...

Беше лятото на... може би 1976 г. Аз работех в един автосервиз, тази година не ме бяха приели да следвам. Там идваше Недялко Йорданов с москвича си. Гаранционна кола, ние й правехме обслужванията. Спираше понякога да си поприказваме, нали от дете бях израснала в кръжока му. Тогава Стефан Цанев беше един от поетите, които много харесвах.

Един ден чувам по радиоуредбата: "Наталия Андреева да се качи в кабинета на началника." Позабърсвам аз ръцете си от маслото и се качвам в кабинета на Ончо. А там Недялко и още един човек. Поканиха да ме седна. "Наташа, запознай се с поета Стефан Цанев" - каза Недялко. Погледнах към младия човек до него, симпатичен мъж, с ведро и отворено лице. Подадох ръка. Беше ме извикал специално, за да ме запознае с него. Е, постоях малко, после помолих да си вървя, защото колегата ми трябваше да работи сам, а колите вървяха на неспирен поток. Бях радостна, познавах вече лично един поет, когото много харесвах. Тогава.

Работих цяла година там, чак на другата ме приеха да уча. През това време един мой приятел, бургаски поет, мир на праха му, изтърка стълбите на кабинетите на кого ли не. "Недялко, Христо, еди кой си, абе намерете му някаква свястна работа на това момиче, много е талантливо, помогнете му, за Бога!" Никой не се отзова. Един ден момичето си грабна чукалата и отиде в София. Премести се задочно, за да може да се издържа, работеше, учеше и публикуваше в централната преса. Нямаше нужда от протекции, само си носеше стиховете и те излизаха. Така още две години, докато не издържа и се прехвърли отново редовно, защото започна да боледува от напрежението.

Срещам един ден Недялко близо до СБП, той ме спира и ме пита: "Наташа, защо напусна Бургас, защо не ми се обади?! Щях да ти помогна."

Никога не ми се е искало толкова да тегля на някого една майна, както тогава. Но не го направих, смутолевих нещо и отминах.

Един ден моя приятелка бе взела билети за постановка на стефанцанева пиеса. Отиваме да я гледаме. И там Доротея като хукнала по сцената, и като крещи едни високопарни лозунги за това какъв трябва да бъде истинският комунист. Додрайфа ми се. Тръгнах си и казах на приятелката си: "Никога повече не ме води на пиесите на Този!"

Така се разминах в живота с тези двама "велики" поети, за което никак не съжалявам и до днес. Особено като им гледам продажния живот, вчера комунистически, днес вече.... масонско-революционен. Ха, наздравичката!

Е, Натали най-после си призна, че е харесвала Стефан Цанев като поет, при това много, но нявга. Е и това не е малко, за да се поуспокоят нещата и най-после мир да има в този форум.

Соня, нещо ми се върти из главата дали една от многобройните съпруги на твоя любим поет не беше цигуларка и дали това не беше някъде из Италия. Може и да греша, но ми се мотае из главата подобен спомен. Трябва да е втората или третата, защото знам, че първата беше рускиня.

писачите на лозунги първоначално се харевсват на всички, но при по-интелигентмите е до време...

Лаик написа:писачите на лозунги първоначално се харевсват на всички, но при по-интелигентмите е до време...

Ти от интелигентМите ли си?

Надя написа:Е, Натали най-после си призна, че е харесвала Стефан Цанев като поет, при това много, но нявга. Е и това не е малко, за да се поуспокоят нещата и най-после мир да има в този форум.

Менте, не може ли да си сдържиш задните продукти малко, има хапчета против разстройство, чувала съм, че и дренките помагат в такива случаи. Това не е първото ми признание, а може би десетото. Да, харесвах на младини Стефан Цанев, тогава бях на 18. Днес си мисля, че трябва да ми е изпила чавка ума да харесвам подобни стихове. Те не издържаха нито една проверка на времето. Но и до днес харесвам стиховете на един комунист, Петко Братинов, ако това те утешава донякъде. Ала то няма нищо общо с партийната му принадлежност, която никога няма да харесам.

Натали написа:

Надя написа:Е, Натали най-после си призна, че е харесвала Стефан Цанев като поет, при това много, но нявга. Е и това не е малко, за да се поуспокоят нещата и най-после мир да има в този форум.

Менте, не може ли да си сдържиш задните продукти малко, има хапчета против разстройство, чувала съм, че и дренките помагат в такива случаи. Това не е първото ми признание, а може би десетото. Да, харесвах на младини Стефан Цанев, тогава бях на 18. Днес си мисля, че трябва да ми е изпила чавка ума да харесвом подобни стихове. Те не издържаха нто една проверка на времето. Но и до днес харесвам стиховете на един комунист, Петко Братинов, ако това те утешава донякъде.

Хубаво, де. Разбрахме. Харесваш един поет до време, след което преставаш да го харесваш, това нещо не мога да го разбера. Все едно аз да кажа харесвах Вапцаров, когато бях на 18, сега вече не е актуален и предпочитам други. Е, не мога да го кажа!

Надя написа:

Лаик написа:писачите на лозунги първоначално се харевсват на всички, но при по-интелигентмите е до време...

Ти от интелигентМите ли си?

грозен, ако мислиш да си поприказваме си се ошибал сириозно(емотикон за гнус)

Лаик написа:

Надя написа:

Лаик написа:писачите на лозунги първоначално се харевсват на всички, но при по-интелигентмите е до време...

Ти от интелигентМите ли си?

грозен, ако мислиш да си поприказваме си се ошибал сириозно(емотикон за гнус)

Я се виж какъв си рошав, бре!

Натали написа:Соня, нещо ми се върти из главата дали една от многобройните съпруги на твоя любим поет не беше цигуларка и дали това не беше някъде из Италия. Може и да греша, но ми се мотае из главата подобен спомен. Трябва да е втората или третата, защото знам, че първата беше рускиня.

Натали, моят любим поет е Вапцаров. Защо Стефан Цанев ми харесва го обясних вече няколко пъти.

Да, едната от жените му е цигуларка, запознах се с нея в Италия, работихме няколко години заедно, имах доста трудни отношения с нея и не бях единствената.
Била е ученичка на Ойстрах и предполагам, че са се запознали в Москва, но наистина не знам нищо повече от това. Живее от години в Рим и се чухме само когато трябваше да се помогне на едно болно българско дете. Това е. На срещата в Пиза беше дъщеря им, на която има посветено някое друго стихотворение.
Лично аз нямам никакви отношения със семейство/а Цаневи.

Е, Вапцаров поне е добър поет, независимо от политическите му убеждения, но той така или иначе си е платил горчиво за тях.

Не съм те обвинила, пък и какво обвинение е десетата съпруга на някакъв си поет да е била или да е цигуларка. Това е само констатация.

Тъй като, вледствие на усиленото си градинарство, вече съм добре нажулена от коприва, няма да рискувам да ме нажулите точно днес и вие. Отивам да лекувам раните си с кафе и сладолед.

Натали написа:Е, Вапцаров поне е добър поет, независимо от политическите му убеждения, но той така или иначе си е платил горчиво за тях.

Не съм те обвинила, пък и какво обвинение е десетата съпруга на някакъв си поет да е била или да е цигуларка. Това е само констатация.

Аз не съм се почувствала "обвинена", Натали. Попита ме, отговорих ти...

Мисля, че и Стефан Цанев е платил кое-що за някои истини, казани във времето на "героичното мълчание".
Е , не е платил като Вапцаров, това е вината му, която "мълчаливите герои" никога няма да му простят.

Виж в последното не съм убедена, Соня. Този човек беше винаги галениик на властта. Е, тя го потупваше от време на време по задника, кога по-слабо, кога по-силно, но само в неговото въображение е бил диседент. Иска им се сега да са били такива.

Имаше сред писателското съсловие наистина преследвани хора, сред които леките партийни наказания на червените "дисиденти" будеха само смях. Тези хора не лежат на лаврите си, защото и новото време, както и старото, не им даде нищо друго, освен огорчение. За мен самооблажаващите се "героизми" на Стефан Цанев, заедно с неговите стихотворни лозунги, не са нищо повече от есенна мъглица. Междувпрочем, той имаше неголям брой нормални стихотворения, в които не театралничеше като шут, тях харесвах навремето. Но, както и при Любомир Левчев, Недялко Йорданов или Дамян Дамянов глупостта на останалото написано ги затрупа и днес никой вече не си спомня за тях.

Ето ти едно от хубавите му стихотворения, заради които съм го чела навремето.

Стефан Цанев

***

Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте: утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Натали написа: Но, както и при Любомир Левчев, Недялко Йорданов или Дамян Дамянов глупостта на останалото написано ги затрупа и днес никой вече не си спомня за тях.

А за кого си спомнят сега, Натали?

Натали написа:Ето ти едно от хубавите му стихотворения, заради които съм го чела навремето.

Стефан Цанев

***

Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте: утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Писано е през 1972 г. Не били лесни времена, казват...

А ето едно от 1980, посветено на Н. Йорданов, като е станало въпрос и за него:

ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ


Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят…
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто
птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?

Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по клеветят-
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път!

викат ми, вярвам им, от вяра замаян,
раменете започват
да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.

“Слез! – ония викат с яд и тревога. –
Хвърчило си, вързано
за своя пъп…”
Страх ме е, мъча се, искам – не мога:
птица,
птица ми мина път!

И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънтят…
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.

Ст. Цанев, 1980 г.

Аз лично си спомням за Йордан Вълчев, за Свинтила, за Талев, за процеса на разпъването на Димитър Димов и дописването на "Тютюн". Както за още много други саморазправи, като например тази срещу Владимир Василев и "Златорог". Стефан Цанев за мен е смешник, нещо като придворен шут.

Ето още едно от хубавите му стихотворения. Не знам защо не ги пускаш тук, може би защото няма лозунги в тях и не служат на някакви комунистически "идеали". Но именно тях четат все още хората, поне една шепа хора. Аз не съм вече сред тях, признавам си.

Стефан Цанев

Когато се ражда поет

На Миряна Башева

Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
палачите грабват
ръждивите брадви
въртят точилата, припяват си радостно -
палачите няма да бъдат без работа, когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
сократови черепи чупят ковчезите
и свирят заря на пищяли и прешлени -
за мъртвите иде второ пришествие
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
камбани в сърцата будят децата
обличат се празнично, втурват се весело:
На сватба или на смърт сме калесани? -
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
само майките плачат
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна -
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.

Да, това стихотворение, посветено на Недялко, също му е доста известно, но аз не го харесвам. Има вътре много от характерната за Цанев поза. И пак старата песен: "глупаци", клеветят го, горкичкият, но хората го обичат още повече, защото "птица му е минала път". Ресто, не струва. Много театър, много самооблажаване, много излишна поза. Иначе идеята му е добра, може би това се харесва на някои, идеята, не нейното поетическо осъществяване.

Може би трябва да се договорим какво точно разбираш под "комунистически идеали", защото това, което съм поствала е свързано с морални ценности, които не могат да бъдат ликвидирани като политическа принадлежност.
Но сигурно ще стане по-нататък, защото сега трябва да ходя по банки, след което да попълвам декларациите за доходите ни и няма да е лек ден. Но доста време ще го мина пред PC, така че ... до после ( дали не отегчаваме аудиторията с този миролюбив тон? )...

П.С. И в "Когато се ражда поет" могат да се намерят пози и егоцентризъм, но нали и теб, поетеса, майка те е раждала...

Повярвай ми, когато говоря за литература, максимално се абстрахирам от собствените си занимания. Иначе човек не би могъл да оценява безпристрастно другите. В "Когато се ражда поет" има известна поза, но няма заклеймяване, няма театралничене, няма разграничаване на те, "тълпата", "лошите" и на аз - "съвършеният", "добрият". Тази поза тук може да се приеме обаче и като резултат от едно характерно за поезията "пресилване", "метафоризиране" на езика. Така че не можем да кажем къде свършва позата на Цанев и къде започва характерният за поезията изказ. Точно там, в граничните случаи, се появяват поетическите успехи.

Колкото до идеалите, те при поетите от стефанцаневото поколение са свързани с една точно определена морална проблематика. Тя включва критическите елементи, които вече споменах и няма нужда да ги повтарям отново.

Виж колко просто ще изрази идеята си един Далчев например. И с това и аз свършвам за сутринта, че тук и на терасата ми, а и на улицата ми бучат машини и трудно се концентрирам вече.

Атанас Далчев

КАМЪК

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

Една рапа достойна за темата, е па бите шьон:

Намям чувството че десебето
ще зумува във паласт
стиска трънки ще поднася
всеки демократ.

Boabab написа:Една рапа достойна за темата, е па бите шьон:

Намям чувството че десебето
ще зумува във паласт
стиска трънки ще поднася
всеки демократ.

Това на какъв език е?

Поетичен, Боев, поетичен.