Родна реч омайна, сладка

Отдавна не съм отварял нов топик. Мисля, че този ще бъде добре почетен , а не само по-четен. Повод ми дадоха първите впечатления от речта на някои канали, в които тя бе рядко омайна, о, майна ..

Като начало: едни бележки върху запетаите.

За запетаите

Преди седмица четох различни мнения, по повод някои предложения за oпростяване на правописа, вкл. премахването на пълния мъжки член. Сред прочетеното, най-интересни ми бяха тезите в полза на сближаването между писмения и говоримия език. Защото подобна концепция ме кара да не пиша запетаи в случаи, в които се предполага, че трябва да има, но в говора не се прави свързаната с тях пауза. Например:

Въпреки че не не съм сигурен, аз предполагам, че ...

Речта не прави пауза преди първото "че", а само преди второто.

Интересен е и случаят със запетаите преди "и". В едни конструкции те са "говоримо излишни", а в други, доста близки до първите, като че ли са необходими. Например:

Идват Иван и Петър. И Иван, и Петър са късо подстригани.

В говора пред второто "и" се прави пауза, ерго - според мен - трябва да се пише запетая.

Със същата родна реч е свързано текущото посещение на снаха ми в Атина. Димитрис е също тук, Логико.

Снахата е специалист по предучилищна педогогика и обект на изследването й тук е в каква степен децата на икономическите емигранти владеят (или не владеят) българския в сравнение с техните връстници в България. Тя има възможност вчера и днес да интервюира доста деца от едно българско училище в Атина.

За целта тя използва редица интересни тестове, единият от които е да се прочетат на детето редица прости поговорки и то да обясни какво те означават. Пример на такива поговорки "за деца от началното училище": 'Сговорна дружина планина повдига' , 'Петима Петко не чакат' , 'Присмял се хърбел на щърбел' .

Поменатото училище работи събота и неделя и целта му не е да замести гръцките, в които ходят атинските българчета, но да им предложи специфични знания, свързани с тяхната народност: български граматика и литература, история, география и др. След подробен разговор със снахата, която им има учебната програма в подробности, аз констатирах един сериозен пропуск: липса на предмет, който да запознава българчетата с българските думи, които съответстват на гръцките термини от други предмети. Например, в това училище българчетата не учат математика и физика, но е много важно те да учат как са на български (поне) основните математически и физически термини. Нищо, че много от тях са гръцки. Тя каза, че веднага ще предаде на директорката моето важно предложение.

Таки написа:

Интересен е и случаят със запетаите преди "и". В едни конструкции те са "говоримо излишни", а в други, доста близки до първите, като че ли са необходими. Например:

Идват Иван и Петър. И Иван, и Петър са късо подстригани.

В говора пред второто "и" се прави пауза, ерго - според мен - трябва да се пише запетая.

Не само според теб, ами това си е правило в граматиката - когато изреждаш с "и", пред второто и всяко следващо "и" трябва да се слага запетая

Жови, права си. Но 'скритата ми мисла' е, че в случаи на съмнение, човек трябва да следва говора. Ако в говора има пауза, слага запетайка, ако няма - не слага.

Знам, че от абсолютизацията на това правило следват И погрешни неща. Например, че "аз" трябва да се пише "ас". А защо пък не, ще попита някой фен на симплификацията на правописа, след като вече много години ние пишем "двайсет" , а не "двадесет" ? ?

В същия дух: има ли българска дума с 4 у-та? Да, има: кууууо (колело). А има ли с пет? Дааа, същата, след членуване: кууууоту.

Таки написа:... вече много години ние пишем "двайсет" , а не "двадесет"...

Ние вече от много години пишем и "двайсе", макар че още се въздържаме от "дваесе". Но и на него ще му дойде времето.

Нарочно включих в заглавието думата "опростяване", защото тя има два смисъла. Първият е "опростяване на правописа", а вторият е "изпростяване". Двете явления вървят ръка за ръка.

"Въпреки че" не изисква запетая пред "че". Въобще илюзия е да се смята, че винаги пред "че" се поставя запетая. Някои пък отделят "обаче" със запетаи. Разбира се, всичко това са бели кахъри. Защото има случаи, когато запетаята може да коства живота - не искам да досаждам с христоматийни примери. Но имам богата колекция от случки в моята преводаческа и редакторска практика, когато премахването на една запетая коренно е променяло смисъла на изречението. Единственото ми утешение е, че "средното" количество запетаи е константа - някъде те ще липсват, другаде ще са излишни, та ще да се компенсират.

Уви, македонският език не може да ни бъде пример за подражание. Дори да се доближим до неговата максимално фонетична транскрипция, ще трябва, ако бъдем последователни, да присадим и по три члена на всеки пол, а ние от един се чудим как да се отървем!

Пожелавам на новата рубрика да бъде ПОЧЕТЕНА, ПО-ЧЕТЕНА и ПОЧТЕНА!

Логик написа:

Таки написа:... вече много години ние пишем "двайсет" , а не "двадесет"...

Ние вече от много години пишем и "двайсе", макар че още се въздържаме от "дваесе". Но и на него ще му дойде времето.

Др. Логик,

езиковите формите "двайсе", "дваесе" и "двайс" са дублетни народни форми. Езикът, като спадащ към надстройката, също носи белезите на класовост. В експлоататорските общества, по-силната класа налага своите езикови форми след ожесточена борба. В социалистическото общество, където липсваше антагонизъм, развитието на дублетните форми се извършва по мирен път. Така е станало и с формите "дванайсет" - до "деветнайсет", които образуват морфологична и акцентна цялост с ударение върху "-на". При сложните числителни за десетиците имаме същия процес, като книжовната норма е наложила употребата на "двайсет", "трийсет", "четирийсет" поради особености на българския език /къщо и на "шейсет", но не на 50,70,80,90/. Всичко това е станало постепенно, защото, както посочва Й.В.Сталин в гениалния си труд "Марксизмът и въпросите на езикознанието": "Преминаването от старото качество на езика към новото се извършва с постепенно и продължително натрупване на елементите на новото качество, на новата структура на езика чрез постепенно отмиране на елементите на старото качество".

В заключение нека кажа следното, другарю Логик. Много врагове на социализма иронизират фразата "Партията никога не греши". Разбира се, самата Партия се състои от хора, които не са безгрешни, но тъкмо колективният ум и мъдрост на нашата Партия помогна сред настоящия елит на българското общество езикови дублети от простонароден произход като например "двайшес" да са дори по-разпространени от буржоазно-чиновническите варианти на езика.

Таки, навремето четох за ролята на запетаята в древна Гърция. Та един търговец написал следната молба до Поседой(бог на морето ако не се лъжа) горе долу следното (Логика мозе да помогне за ошлайфането на идеята):
-"Господи , ако корабите стигнат до пристанището, ще посвета в твоя чест Статуя златна с чаша в ръката"
Добре, ама кораба пристигнал и гърка направил сметка че е скъпо цяла статуь в злато и сложил САМО една запетая.
-"Господи , ако корабите стигнат до пристанището, ще посвета в твоя чест Статуя, златна с чаша в ръката"
Та вчера гледах едно заглавие в "Новинар"
-"-Борисов не ми се меси в работата" Попитах приятела как ще тълкува СЪЩОТО заглавие но със запетая:
-"Борисов, не ми се меси в работата"
Ти как би изтълкувал горното.
Кибик Блаже

"Борисов не ми се меси в работата" ... "Борисов, не ми се меси в работата"

Благ, това е в духа на най-добрите традиции на Делфийския оралул. След като античните елини не са имали нито запетаи, нито ударения, двете изречения на Пития биха съвпаднали писмовно и двете възможни интерпретации биха могли да се ползват според нуждите на клиента. Виж, дали нещо като Борисов би могло да се меси в нечии тъй важни антични работи, та да стане обект на оракулски хризмос - това е трудно да го докажем.

Любознателен от залата: - Дори след малък тезаурус от хетера Цветелиния ?

Боя се, че да.

Аз мисля, че богчето се е е казвало Поседнинамой. Ама може и да бъркам.

Бай Вълко написа:Езикът, като спадащ към надстройката, също носи белезите на класовост.

Другарю Вълко, длъжен съм да изправя твоята по същество идеологическа грешка. Езикът не спада към надстройката, както правилно отбелязва другарят Сталин в своя класически труд "Марксизмът и въпросите на езикознанието":

Итак:
а) марксист не может считать язык надстройкой над базисом;
б) смешивать язык с надстройкой - значит допустить серьезную ошибку.
("Правда", 20 юли 1950).

Аргументите към тези толкова категорични заключения си припомни сам от първоизточника:
http://www.philology.ru/linguistics1/stalin-50.htm
Впрочем твоята бележка ми дава добър повод да изпреварим Надя, която неизвестно защо мълчи на събранието, и да отбележим наближаващата 130-годишнина от рождението на Корифея на науките:

Логик написа:

Бай Вълко написа:Езикът, като спадащ към надстройката, също носи белезите на класовост.

Другарю Вълко, длъжен съм да изправя твоята по същество идеологическа грешка. Езикът не спада към надстройката, както правилно отбелязва другарят Сталин в своя класически труд "Марксизмът и въпросите на езикознанието":

Итак:
а) марксист не может считать язык надстройкой над базисом;
б) смешивать язык с надстройкой - значит допустить серьезную ошибку.
("Правда", 20 юли 1950).

Аргументите към тези толкова категорични заключения си припомни сам от първоизточника:
http://www.philology.ru/linguistics1/stalin-50.htm
Впрочем твоята бележка ми дава добър повод да изпреварим Надя, която неизвестно защо мълчи на събранието, и да отбележим наближаващата 130-годишнина от рождението на Корифея на науките:

Др. Логик,

другарят благ009 кара "пудред", аз пък имам обратния навик.

Напълно мога да разбера др. Надя, която се чувства некомфортно сред публика, която би трябвало да й сипматизира. До известна степен, аз самият се чувствам по същият начин. Моите две теми, посветени на славната годинишнина от рождението на Йосиф Висарионич, бяха /незнайно защо/ премахнати от Админа. Бай Вълко обаче е дисциплиниран войник на Партията и няма да роптае срещу подобни дреболии. Още повече, че размахът на премахване на тези теми ми напомня начина, по който се действаше срещу вътрешните и външни врагове по времето на Сталин. Близко, родно, познато.

Й.В.Сталин, разгромявайки антинаучното учение на Н.Мар, отрича класовия характер на езика и това, че той спада към надстройката. Като верен ученик на Сталин, аз би трябвало да се съглася с това. Но нали тъкмо най-великият вожд на всички времена и народи ни учи да не робуваме на догматизма? Мнението на Сталин за класовия характер на езика и непринадлежността му към надстройката в гениалното му произведение "Марксизмът и въпросите на езикознанието" бележи рязка промяна от предишни негови изказвания. Класовият характер на езика, според мене, е несъмнен. Именно дългогодишното господство на аристократично-буржоазните експлоататорски класи е наложило употребата на учтивата форма "вие", от която т.нар. "културни" езици още не могат да се отърват. Да не споменавам стотиците съкращения на "новояза", по определението на Джордж Оруел, който несправедливо се счита за критик на социализма. Наистина, в марксистката литература точно определение на езика липсва, но нека си припомним дефиницията на Н.Бухарин:"С мышлением и языкам происходит в дальнейшем то же самое, что и с остальными, идеологическими надстройками. Они развиваются под влиянием развития производительных сил".

Йосиф Висарионич високо е ценял Бухарин, въпреки ренегатството на последния. След смъртта на Сталин, в бюрото му са намерени два документа - знаменитото писмо на Ленин към Политбюро и предсмъртната бележка на Бухарин към самия Й.В.Сталин.

Бай Вълко написа:...тъкмо най-великият вожд на всички времена и народи ни учи да не робуваме на догматизма.

Твоят начин на мислене вече ми допада, другарю Вълко! Ние можем да се отблъснем (не намирам по-добър превод на "оттолкнуться") от класиците, но само след като сме усвоили всичко ценно и непреходно в тяхното учение. Както казва народът, да отсеем плявата от зърното. Та нали и те самите сътвориха непобедимото учение за неизбежната гибел на капитализма и едновременната победа на пролетариата, като творчески усвоиха всичко ценно у своите предтечи - буржоазните философи? Та не бе ли самият Ленин този, който очисти диалектическото яйце на Хегел (не намирам по-добър превод на "ядро") от неговата идеалистична кожица (не намирам по-добър превод на "шелуха")? Само така, другарю Вълко! Sic!, както имаше навик да бележи в полето на книгите Владимир Илич. (Тук ще помоля латинският израз да не бъде превеждан от турски!)

Рино,
само да не вземеш след няколко месеца да ме питаш : - Ама ти нали ме харесваше!
Отговарям: - Не те харесвам Това горе дето съм го писала е майтап...
А това си ти! Нарисуван от Иван Кутузов

Realistka написа:Рино, само да не вземеш след няколко месеца да ме питаш...

Реалистке, искрено се надявам "Рино" да не ни кара да чакаме няколко месеца, докато разберем дали те харесва! Пък ако наистина се харесате и Единият свободен форум стане мегдан за вашите сърдечни контакти, всички ще сме щастливи. Особено Админът! Но все пак един съвет от мен: Умри, но не давай поцелуя без любви! Не се подлъгвай по леглото персон и полвина, Реалистке! Там друг се излежава...

Логик написа:

Realistka написа:Рино, само да не вземеш след няколко месеца да ме питаш...

Реалистке, искрено се надявам "Рино" да не ни кара да чакаме няколко месеца, докато разберем дали те харесва! Пък ако наистина се харесате и Единият свободен форум стане мегдан за вашите сърдечни контакти, всички ще сме щастливи. Особено Админът! Но все пак един съвет от мен: Умри, но не давай поцелуя без любви! Не се подлъгвай по леглото персон и полвина, Реалистке! Там друг се излежава...

Аз не съм толкова наивна, колкото изглеждам.

Имам известен опит...така че смятам да мога да се справя сама с изблика на чувства... :

Ама ти се оказваш голям интригант. Вчера дойде и вече знаеш кой къде се излежава...Аз не знам - ти знаеш!

Realistka написа:Аз не съм толкова наивна, колкото изглеждам. Имам известен опит...

Напротив, ни най-малко не изглеждаш наивна! И опитът ти личи... Но все пак, като ходиш по гората, се пази да не те срещне... носорог! Дори да ти каже името си - Емилио Естевес, и да изглежда така:



ТИ НЕ МУ СЕ ДОВЕРЯВАЙ!

P. S. О, сега видях добавката:

Ама ти се оказваш голям интригант. Вчера дойде и вече знаеш кой къде се излежава...Аз не знам - ти знаеш!

Не съм интригант, Реалистке, а логик! Виждам легло за двама. Оправено като за лягане. Единият е неговият собственик. Вторият не си ти, значи е някой друг. Кой? Ами вероятно онзи, който прописва по същото време с първия. Нищо повече не заключавам!

Логик написа:

Бай Вълко написа:...тъкмо най-великият вожд на всички времена и народи ни учи да не робуваме на догматизма.

Твоят начин на мислене вече ми допада, другарю Вълко! Ние можем да се отблъснем (не намирам по-добър превод на "оттолкнуться") от класиците, но само след като сме усвоили всичко ценно и непреходно в тяхното учение. Както казва народът, да отсеем плявата от зърното. Та нали и те самите сътвориха непобедимото учение за неизбежната гибел на капитализма и едновременната победа на пролетариата, като творчески усвоиха всичко ценно у своите предтечи - буржоазните философи? Та не бе ли самият Ленин този, който очисти диалектическото яйце на Хегел (не намирам по-добър превод на "ядро") от неговата идеалистична кожица (не намирам по-добър превод на "шелуха")? Само така, другарю Вълко! Sic!, както имаше навик да бележи в полето на книгите Владимир Илич. (Тук ще помоля латинският израз да не бъде превеждан от турски!)

Др. Логик,

Не се съмнявам, че ще намерим общ език, както подобава на интелигетни хора. Да отхвърлим идеалистичната черупка, обвивка или както е там думата. И да запазим съдържанието в нова форма. Защото, ако се върнем към народните изрази и ги перифразираме в омайна реч, не само нов публичен дом трудно се гради със стар персонал. Но и самите хора трябва да са отварят към новите идеи, било то широк панталон или легло персон и половина, колкото и трудно да им е да се преборят с предразсъдаците си. Това като пример.

Ленин е имал навик да награждава с цветисти епитети опонентите си. За нас, неговите скромни последователи, остава единствено да вникнем в дълбочината на философията му.