Re: ПОЕЗИЯ

HEXE Сря 23 Ное 2011, 20:10

Таки написа:
Сега е в Гърция. но не зная къде. Много е талантлива.
Видях едно стихотворение, писано в Атина: "Зачеркване на сянка"

Тя има блог.Интересни неща има в него.Може и да е в Атина,не знам...

HEXE Пет 25 Ное 2011, 11:26

МАХМУРЛУК
Миряна Башева

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.

Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН. @

HEXE Пон 05 Дек 2011, 14:23

Галена Воротинцева

Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара -
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла.
Не казва нищо. Нищо и не чува.
Едно дърво от студ е оголяло -
трепери ли...не, само ми се струва.
Дочувам сякаш стъпки зад завоя,
защото зад завоя е прикрито .
Аз знам - сега ще кажеш, че съм твоя,
че пак си скрил от твоята следите.
До тука допътувах и ще чакам
дори напук на идващото утро.
От ляво във гърдите ми прескача,
направо е готово да се пукне.
Ще стане лошо - някак подозирам.
Но чакам - точно както ти ми каза -
през ум не ми минава да умирам -
умра ли тук - ще има да приказват.
Дървото на последната ми гара
трепери като тайна грешна мисъл.
Аз тръгвам след последната цигара.
И поздрав за това, че си размислил!

blag009 Пет 09 Дек 2011, 09:40

HEXE написа:МАХМУРЛУК
Миряна Башева
...
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
...
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
....
Тъмен балкански народ...
...
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
...
Взехте ли диазепам?
...
С мръсен софийски нрав,
...
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН. @

Бозе, бозе БОЗЕЕЕ, тая задмина и Сугарев ... абе ... жена. affraid

Кибик Блаже

Надя Пет 16 Дек 2011, 19:07

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси-
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога-
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега- ела при мен. Седни. Кажи ми-
защо така дълбоко те обичах...

(Йордан Стубел)

HEXE Чет 22 Дек 2011, 16:46

На идване и после на завръщане,
на тръгване и след това – на спиране –
парче небе над нас остава същото
като нишан, по който се намираме.

През летните топлици и през зимите
едно парче небе остава същото –
да гледа да не би да се разминем
и да ни пази място за прегръщане.

HEXE Вто 27 Дек 2011, 22:05

ПОСЛЕДНАТА ПЪТЕКА

Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода – да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване –
цвете да няма – от плевел ще свия букет!

Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища.
Всичките бяха последни. И всички – до гроб!
Днес се препъвам пред прага на ново завръщане –
пак се добрах до поредния – стотен живот.

Свикнах му вече на всяко тръпчиво умиране.
Стана ми навик да чакам за поп и тамян.
Докато дойдат – последна пътека намира ме –
връзва ме, вика ме, води ме в ден като храм!

Светъл и щедър, последният миг на обичане,
вързан за спомен, препуска към другия бряг.
Тежко се свлича в краката ми памет за вричане…
Някой ми взе и ключа от последния праг…

В новото утро ще струпам на купчина тръните…
думите, мислите, клетвите. Клечка кибрит.
Нова пътека. Последна. Последно разсъмване.
После ще пусна живота – до дъно изпит.

Галена Воротинцева

Sponsored content