Звезден пътеводител на неразумния юрод

Тъй като тези дни, след събитията по време на изборите за общински съветници, състоянието и реакциите на и откъм ДСБ, "модерацията" в Медияпул, стигам до един нов синтез, повод да довърша започнатата студия "Звезден...", първо пускам написаното досега.

Звезден пътеводител на неразумния юрод

Неразумният юрод е мисъл, понякога дух, също поведение, а най-вече, абстрахирайки се от ежедневието, резултат, но и най-масовата човешка разновидност срещана у нас. Разбира се, имало е и време, когато не е могло така категорично да се заяви, че неразумният юрод е най-масовата човешка разновидност срещана у нас. От Паисий насам, когато за пръв път се застава лице в лице с масово му разпространение, в продължение на около 3 века, бавно и полека, с много жертви, себеотрицание, дързост, ентусиазъм, с упоритост, издържливост, оскъдица и самобитна традиция, спартанския живот на пастира, земеделеца, занаятчията, градинаря, с любопитството и жаждата за знание, бликащи най-вече из старите балкански и планински огнища на българщината, коята може да се обясни най-лековерно, но проникновенно с връзката с природата и оцеляването, с авантюристичния дух на търговеца, с простатота на православието и откъснатостта от останалия свят, ако щеш с майчина грижовност и бащина суровост, неразумността на юрода беше преборвана и ограничавана. Така беше натрупано малка, но изстрадана и изспестена собственост, над която се трепереше, а в същото време се копнееше за свобода и духовен възход, колкото и недефиниран и неясен, толкова и бленуван. И се стигна до такаво разпространение на неюрода, че беше извоюванага религиозна свобода, бяха създадени комитетите на Левски, организилано беше Априлското възстание. Дойде време когато дори овчарите си създаваха дружества, за да могат с общи усилия да се грижат за образованието и инфраструктурата - духовна и материална, по местата, където живееха. Тези разумни вече неюроди извоюваха Съединението и Независимостта и сякаш с величието на исполинското си дело предизвикаха със своята дързост съдбата, небето и Бога и със срещата на самобитния си път и успех с непознатата, външна, човешка цивилизация избухна взрив, който ги свари неподготвени, разсипа собственоста на масата и убеждението, че се постига с труд усилия. Дойде времето на новото възраждане на неразумния юрод.

Така историята даде нов шанс на спотаилата се неразумност и юродщина. Две-три деситилетия трая неравната борба на неразумните юроди с разумните юроди и на неразумните неюроди с разумните неюроди, докато беше създадено, не без външна намеса, предприятието на неразумните юроди откъдето започна и техния неспирен възход. Надали историята ще може да посочи еднозначно духовния вододел, когато неразумните юроди взеха връх, но създаването на предприятието на неразумните юроди поне казва нещо за юридическата валидизиция на юрода неразумен.

Всъщност тук е мястото да споделим, че колкото и да на пръв поглед да презираме и да сме отчаяни от неразумния юрод ние не бихме могли да се разграничим от него, защото той е наш и най-разпространения човешки вид у нас и живеейки рамо до рамо с него, дори и да не споменем неговите усилия да превърне другите в НЮ и неможейки да го променим ние сме взели много повече от него със себе си в жизнваения си път отколкото той от нас. Отчитайки така, че всъщност неразумния юрод може би трябва да е горд, че е неразумен юрод, защото той е победил, ние днес не бихме могли да съществуваме, може би, ако го нямаше, но в същото време сме принудени да признаем, че може би ако той беше в малцинство, пак може би, щяхме да съществуваме значително по-неюродски. Така или инак обаче, като осчетоводяваме днес ние сме принудени да мислим в реалното.

Естествено НЮ има и своите си маршали. Какво прави всъщност един маршал неразумен юрод, ако види че за неговото предприятие идват тежки времена. Първо нека речем какво е предприятие на неразумен юрод. Тук всеки взема участие в юродското предприятие. Маршалът НЮ го е реализирал като е взел от бедния ума, а от богатия парите. Така без ум и пари неюродите, в края на крайщата биват покорени до голяма степен съвършенно естествено, тяхната гордост и съпротива е сломена, а тези които се съпротивляват дори след това биват намерени от маршалите НЮ и с много заканително поклащане на пръсти, порицания при най-лек изказ на противно мнение, и с други юродиращи действия, като лагери и изправиюдиращи домове им бива намерено цакито.

Да. Колкото и да не е за вярване, но манталитетът на неразумния юрод е изключително покорителен. Той обладава съзнанието на всеки непокорен неюрод и го прави първо неразумен, което е по-трудно, а после юрод, като не бива да пренебрегваме онази специфика, която съдаржа светогледа ни и която е малко или повече синтез, но не апотеаз, на мутанта неразумен юрод и разумен неюрод. Иначе как ще си обясним поколенията, които оживяха след като неразимния юрод се развихри. Или наистина по какъв друг начин можеш да си обясниш неналичието на цел за ред поколения освен да си спомниш за дъхавия български домат, за вкуса на родните и набрани лично магдоноз, краставица, лук и чесън, за вкуса на меда по зъбите и на планинската вода по небцето, които създават онова удоволствие смесено със състоянието на духа от мириса на здравец и спомена от прочетената книга. Асоциирането на прочетеното, което преживяш на масата в семейна или приятелска среда, с живота ти, колкото и прост, както и с природата, така различна на всеки нов километър.

Така ние оставяме с впечатлението, че жертвайки материалната инфракструктура на къщата си, образованието и здравето, крадейки от времето, през което бихме го майсторили, в името на вкуса на магдноза, например, ние оставяме и една дива територия, за развихрянето на НЮ.

При наличието на толкова много незапочнати и недозъвършени неща в страната, това че от бедния е взет ума, от богатия парата, че от всекиго според способностите и всекиму според потребностите не е преминало без съществени сътресения за манталитета, духа и материята. Та кой е тоз юрод, колкото и неразумен, който може да се мери с вселената, историята й, та дори и с техните видими днес страни. Кой е тоз, дори и разумен юрод и къде се е чуло и видяло справедливост или поне крехко равновесие относно количеството и качеството на вземания ум от бедния - защото можеш ли да оставиш родения с ум за възход в тъмните дебри на пъкъла, родения с ум за орач да короноваш да ти гради съдбовни повели. Или колко да вземеш от парите и собственоста спестена и натрупана със столетия от богатия, така че да не оставиш безстопанствено тази собственост и пари на бедния, от когото си взел ума, а ума на бедния дадеш на лишения от права и собственост богаташ и го съсипеш окончателно, като поучително му посочиш само къде да дири основание за високомерие – например в копането с права лопата или лизгар. Или да тръгнеш пак за тия да прилагаш формулата за потребностите и способностите. Най-патетичен е примерът - начинанието, с което в току що в основаното предприятие на неразумните юроди...

Или отива и казва на циганите например - вие нямате възможности, а потребностите ви са свързани с тези възможности. Живейте! Колко снизходително...И виждайки, тогава в началото на Предприятието, че по селата няма тоалетни казва - вие имате потребност от септични ями и тоалетни и затова трябва да овладеете и възможностите си. Някои си казват - аз ли ще съм най-глупавия, че да правя по-добра тоалетна за същите пари, след като така и така поколения съм изхождал по полето. Други си казват - така и така съм тук, защо да правя тоалетна, поне ще се съхраня, трети си казват - щом им правя тоалетни значи трябва да им стана необходим и един от тях, дори компрадор.

На цялото това объркване обаче е намерен секрета или съзиздърмата. За наместник на вселената, историята, можем да кажем и на Бога на предприятието на НЮ са определени маршалите и техните компрадорски юроди, от които съвсем естествено е взет ума, разбира се образно казано, не толкава, че го имат в излишък, колкото защото нямат богатство, и тогава им е дадена възможност да дават според способностите си и им е дадено правото да получават според потребностите си, правило, което ако бъдем честни, се ограничава само до тях, но по начина и качеството на развихрянето, разгръщането и успехите им може да се съди, че е правило дълбоко правилно и подходящо за неразумни юроди. При такива успехи обаче може ли да се говори, че маршалите и компрадорите юроди стоят в противоречие на неразумността и юродщината или тъкмо обратно са техни дийове и камшикошибаци...Дано приведените по-долу примери дадат малко повече от светлината на няколко свещи по отношение на въпроса.

2
В конюнктурата владяна от стила на дийовете, камшикошибаците, в предприятието на неразумния юрод, в обстановката на акумулиращата се юродщина, като че неочаквано, но инак напълно естествено, простите юроди установяват подсъзнателно, че не могат да обгърнат многообразието от липсващите звена на веригата наречена общество и започват инстинктивно да реагират на най-близко стоящото и едровидимо. Което от една страна е хубаво, защото показва, че неразумния юрод, независимо че е такъв, не е загубил инстинкта си за самосъхранение, но от друга е също хубаво, защото той показва реакция, започва да действа, а сивото му вещество, което е в същия квантитет като на разумните неюроди, завира и закипява, започва да преработва всички факти, разбира се непълноценно, защото нефункциониращите факти са прекалено много и защото са нефункциониращи. Така интелигентността на неразумния юрод се развива до неподозирани висоти и вземеш ли какъвто и да е тест за интелигентност този неразумен юрод може, само за рече, разбира се, да ти демонстрира само най-добри резултати, разбира се ако е имало с какво да се нахрани, ако е здрав, млад, не закъснее за теста, не се успи, не се спъне или не падне.

Така този неразумен юрод се чуди защо там където има по-слабо интелигентни от него хората живеят по-добре, но иначе според него не така интелигентно и пълноценно и затова отвреме навреме прави опити да организира материята около себе си, но разбира се, моментално се обърква и посяга към целта, дори и най-простота, без да се грижи за останалото. И се получава онази мантра, която го прави готов да прави едно и също движение и да взема едно и също решение, независимо че се върти в кръг, и фактически не показва, иначе високота си интелигентност, гласува за същите дженерали юроди и така подхранва и сам е радетел на неразумнияперпетумюрода.

3
Винаги съм се чудил как е възможно от една толкова разнородна, преди падането под турско робство, пасмина да се пръкне волната юродска нация, а може, както някои казват и ню ейдж племе, с общ език и привички. Наистина ситуацията по време на Втората българска държава с непрестанно нахлуващи и идещи откъм Азия племена, които са вляли кръвта си дори и в управляващите династии, спорадичните разширения на държавата до днешните и по-нататък граници води лесно до таз мисъл.

Отговорът е че турското робство, всъщност, е и причина за съществуването днес на българското племе и формирование или смело споменто държава. Полученатото 400-500 годишно пакетиране и изолация от останалия свят състояние е дало възможност на така нареченото юродско и християнско население да застане от другата страна на мюсюлманската барикада и да заговори на един език и да живее по един и същ начин в рамките на някаква рамки очертани от естествени, природни ограничители – река, море и планини. Наистина какво е станало с онези средновековни българи отвъд Дунава и в Ниш, намиращ се зад планина, например. Просто ги няма. Те са заговорили и станали съответно румънци и сърби. И обратно. Напълно, може би, чужди един на друг племена са се обединили.

Така всъщност, както си е всяко нещо в природата, отрицанието дава като резултат и своето отрицание. Разните племена се обединяват и дори решават да си направят сами държава, но все пак защото са се сформирали самостоятелно и специфично под мотото на юродщината го правят по техния си начин.

Ако разгледаме българската Илиадата – „Кървава песен” на Пенчо Славейков, в която е възпята борбата на юродите за своя си държава се натъкваме напълно ясно на на крепящите юродщината колони. Войводата, намека е Бенковски, иска пълната власт, който, колкото и от бедната махала на Копривщица е закърмен с тамошната рационалност, което включва, разбира се, и личното му стремление да натрие носа на тези, които са си го вирили, за да може да организира едно успешно възстание. Обратно Младен, който е прототип на демократа, защото му е лесно като е израстнал в среда, която му дава естественото чувство за превъзходство, иска да даде на народа, демек на юродите, сами да се управляват, или казано по днешно му, чрез парламент. Този конфликт, колкото и подмолни да са всъщност и двете доктрини, защото знаем какво прави юрода, когато му е дадена еднолична власт и какво прави юрода, когато се облегне на парламентаризма, довежда нещата дотам на Оборище, че Войводата, който по всичко личи, няма да получи пълната власт се радсърдва и си тръгва сърдит. Рразбира се. В този момент идва неочакван, но напълно естествен драматичен развързък. Какво мислите? Станало предателство. Идва вест, че турците са разбрали за организацията. Всички делегати юроди и неюроди са като ударени по главата / според мен това е малко преиграна работа, защото не е възможно да не са се догаждали, че предетелството е била вътре в нещата /. От друга страна и това е доказателството, разбират, че турците пък не искат да предприемат нищо на първо време, за да имат основание, след избухвани на въстанието, да смачкат окончателно всички неюроди. Стратегия, която си е и до ден днешен видна във всяко юродско начинание.

Така Войводата получава пълната власт, а сега пък Младен е разсърденият. После пък, пак след предателство, тъкмо той стреля пръв по турците и така вече всички са обединени и нататък знаете резултатите.

Паралелът на таз история със съвремието е следният. Докато тогава юродите се опитват да се избавят от едно по-голямо държавно формирование и го постигат с едно действие на иначе обречена работа, то днес юродите искат да влязат в едно по-голямо държавно формирование, като пак, тъй като характерът на личностите и статегиите им уж така, пък така, губенето на голямата цел и правилната перспектива, защото тоз юрод е такъв, пък онзи онакъв и оттам са сърдити взаимно , искат да симулират една правова държава, което знаят че няма да постигнат, за да дадат основание, някой друг да им свърши работата.

4
Винаги съм бил убеден, че увлечени в своята неразумност - ние съвременните неразумни юроди, дори и да слушаме опера на Вагнер, което не е много вероятно, и дори да си мислим, че се вълнуваме от тази музика – не сме в състояние да я осъзнаем а я свързваме с някакви исторически факти, а не с музиката. Което доказва, че неразумният свят е напълно самостоен, безподобвяем и неподражем.

И наистина как можеш да лекуваш язва с гъзтрит / каква дума /, любов с изневяра , омраза с ненавист, мързел с разтъкаване, приказки вместо факти с интриги и т.н. Не че би могло да се каже, че от едната страна стоят номерата на юрода, а от другата Вагнер и музиката му, но би могло да се каже, че когато юрод се насери и това рано или късно стане известно, защото иначе всичко неизвестно за юрода де факто не съществува, той не се стряска и за миг диарира / каква хубава дума /, за да подклади и предизвика езическия си фатализъм, забравяйки че времето е безкрайно и така претендира за това колко хубаво ий било насирането.

Пеейки таз чалга от всеки ъгъл, министрство, мишата дупка на завряния в нея експлодира в материалния, ограничен свят на вездесъщата, покъртваща с елементарността си простащина, която е а-то и б-то на юрода, готов да мре, пък дори и богат, само и само да знае, че той е света и света свършва с него.

Таз философия на юрода го е приласкала майчински, обаяла го е без дори да се сети, че е трябвало да прави компромиси, което още повече го елемнтаризирало – като че е тръгнал от някъде, където може повече – и така с орязан ум и дух, дори преди и да се роди, той гради извън света интереси, защото все пак и той душа носи, в спорадични и незначещи мигове, а инак в света е жесток, но най-вече към себе си и равносметката и това при положение, че е знайно колко болка и страдание за другите причинява.

Но и болкато и страданието на другите за юрода е нещо естествено, а когато той страда и го боли няма да го чуеш да се оплаква, което официализира поведението му, особено, така, невъзможно да се порицае.

Не, не мислете, че оправдавам неразумния юрод, но той фактически е победител в естествения подбор – в борбата срещу всички добродетели на разумните неюроди. Разумния юрод, неразумния неюрод и разумния неюрод са си подвили опашките и само едно им остава да играят по правилата на неразумния юрод и да го аплодират зад канала мерейки враждебно тъкмо тези, които не са неразумни юроди, но де факто аплодиращи.

Да аплодираш обаче е равно да си жизнерадостен и да вярваш, което с падението си в ситуацията провокира и презрението, ще рече нежеланието за общи действия.

Да, перфектно е и то тъкмо защото не е замислено и защото българина е земен човек – колкото и с болка, презрение и ехидност да го кажем. Ще рече каквато и обществена формация да имаме неразумния юрод е властелин. От което следва, пак да се върнем на Вагнер, че лечението от неразумната юродщина трябва да се търси при тези разумни неюроди, колкото и малко да са те, които са успели максимално, за българските възможности, да се абстрахират от материалното.


Или практически да го речем: търсят се разумни неюроди, израсли в материално сигурна, но не котерийна, компрадорска или партизанска среда, които достатъчно ценят духовните постижения на цивилизацията, добродетелта на традицията и с една повече извънматериална доктрина ще подхванат да изпропастят пируващия манифестазъм на неразумния юрод.

На този адрес може да се прочете началото на повестта ми по истински случай Затворът. Събитията, тези дни, със сръбския синтетично-дрогев мафиот, ръководството на МВР, мафията-държава, постепенно ще дават отговор. Истинският отговор обаче ще получите в довършената ми повест. Като стане готова и я пусна по сергиите и книжарниците ще ви обадя.

http://mediapool.etaligent.net/phorum/viewtopic.php?t=33&start=0

Истинският отговор обаче ще получите в довършената ми повест. Като стане готова и я пусна по сергиите и книжарниците ще ви обадя.

Добре, ще си я купим.